"Олив Китиридж отново" Елизабет Страут

Много се зарадвах на новината за предстоящата  среща с Олив Китридж. Нямах търпение за нея . Но честно казано се чудех какво още можем да разберем за нея.

Новата книга започва точно там, където "Олив Китиридж" свърши.

Както и в първата книга, Олив участва в собствените си истории, но често се появява епизодично в други. Така можем да я видим  през очите на хората в нейния град, както и през нейните собствени очи.

Елизабет Страут умело преплита отделните истории, в които   свързващата нишка е Олив.

Тя е невероятен разказвач и определено влиза в списъка ми с любими писатели.

Олив не се е променила много, откакто за последен път бях в нейната компания. Тя все още е същата упорита, властна, осъдителна, намесваща се в живота на другите,но и  нуждаеща се жена.

Сега,когато годините зад гърба й са повече, отколкото тези пред нея, поглеждайки назад към живота и забелязах  финото израстване на Олив. Тя започва да вижда неуспехите си, както и възхода  си и все по-често и се иска Хенри да е наоколо, за да я  види в нова светлина.

Усетих болката и тъгата й за грешките в миналото, но също така усетих радостта й от настоящите радости.

След срещата с Олив  разбираш още повече, че животът е свързан с правенето на избори и  вземане на решения и понякога те не се получават, така както ти се иска.  И в крайна сметка започваш да  поставяш  под въпрос всичко, което някога си казал или направил с членовете на семейството и приятелите си.

В тази книга на фокус  е историята на Олив, когато тя достига седемдесетте и осемдесетте си години.  Тя е по-възрастна и може би малко по-осъзната, но продължава да се опитва да разбере себе си.

Тя е в центъра на редица истории и ние научаваме повече за нея, докато и  тя самата научава повече за себе си.  В някои от историите тя прави истинска връзка и се ангажира с друг герой, а в други се появява само преминавайки. И в тази книга  героите са изключително реалистични, особено Олив. Изпълнени са  със страхове, недостатъци, слабости, които са лесно разпознаваеми в самите нас.

Хубаво е,че получихме  възможност  отново да прекараме време с Олив Китиридж- сприхавия и незабравим герой от едноименната книга, издадена преди няколко години.Определено препоръчвам първо да бъде прочетена  "Олив Китиридж" , за да оцените напълно мястото в нейния живот, което  е заела Олив в края на тази книга.

А и, за да може напълно   да оцените нейната симпатична непринуденост.

Тя казва това, което другите хора дори не си позволяват да мислят. Да я срещнеш на страниците  означава да се усмихваш, да се смееш, да си влюбен, но и да си тъжен самотен и уплашен.

Елизабет Страут представя повече или по-малко същите теми, като в първата книга,въпреки че фокусът върху самотното съществуване на застаряващата Олив е основен.

Забелязах, че няколко епизода в тази книга останаха някак нестандартни, както по отношение на съдържание, така и по форма,нещо ,което я отличава от първата книга. Особено финалния епизод.

Понякога  ми изглеждаше, че обречеността и мракът преобладават този път, тъй като тя набляга особено на процеса на стареене. На моменти ми беше трудно да продължавам да чета.

Като цяло, сякаш  тази книга не добави много към предишната...

И все пак, този уникален и непокорен характер на Олив отново успя да допринесе за удоволствието ми от четенето.