"Хроники на неведомото " Николай Терзийски

"Хроники на неведомото " е втората книга на Николай Терзийски, но стана така,че я прочетох последна.

Не съм чела други толкова мащабни произведения, в които така умело да са вплетени идеи, сюжети и герои.

Затварям книгата и първата ми мисъл е: "какво се случва в главата на Николай Терзийски? Как е възможно да се измисли това? "

И нямам предвид само начина, по който той разказва, а и способността му да извежда до по-общочовешки обобщения и послания идеите си.

Седем смели мъже случайно убиват дете в планината.Красива жена попада в лабиринт, докато върви из собствената си къща. Хората от далечно високопланинско село откриват стара църква, стояла с векове заровена под тайнствена могила.

Години по-късно една майка залепя на портата на същата тази църква некролога на своята изчезнала в Македония дъщеря. Осем доброволци поемат на тайна мисия по време на Балканската война, водени от писмо с необясними слова. Младо момиче се грижи за полупарализиран мъж, който го изпълва със свръхестествен страх. Мъж в кома научава тайната причина за своето собствено съществуване...

Стана ли ви интересно?

Всъщност най-интересното е,че съдбите на всички тези хора така се преплитат във времето, че имаш чувството, че си попаднал в лабиринт, от който не знаеш как ще излезнеш.

Едно е сигурно-започнеш ли да четеш, няма спиране,защото кълбото се разплита постепенно и трябва внимателно да следваш нишката.

Това е едно пътешествие през вековете, което започва с историята на убитото дете, за да стигне до спасеното дете.

Потъваш в свят,който сякаш е излязъл от легендите,а после изведнъж се озоваваш в съвременния свят и всичко, и всички се оказват свързани по между си с неведоми нишки. Нишки, които остават във времето.

Тук някъде са се вплели и един стар часовник, и едно майсторски резбовано огледало с форма на утроба, и симфония номер 40 от Моцарт, която носи своето значение и спасителна сила за поколения герои. 

Една единствена нишка ,която при мен малко се скъса,беше нишката към бъдещето.

Може би,защото миналото ми е по-уютно,по-романтично,по-близко,а бъдещето е далечно и неприемливо (за мен),тази част ми беше излишна.

Трудно се пише за книгите на Николай Терзийски. Трудно се разказва сюжета,а и не е необходимо. Защо да ви лишавам от удоволствието сами да се потопите в историята. Да се оставите на словото на автора,което е прекрасно,да ви поведе заедно с всички персонажи да обходите света като на сън, и накрая да се завърнете към мястото на началото.

Романите на Николай Терзийски са много отличаващи се,запомнящи се.

Те са разкази за поколенията,които преживяват два исторически разлома-единия,чрез съдбата на техните предци, а втория,чрез собствения им живот.

Ако още не сте чели нищо от него,препоръчвам ви да го направите.

Ще останете изненадани и очаровани!