"Бяла хризантема" Мери Лин Брахт

Как... как да говоря за тази книга? Толкова много мисли и моменти,в които си казвах "О, боже" и "не"!

Да говоря за това какво причиняват войните на обикновените хора, които неволно стават част от тези токсични силови игри?

Или да говоря за невероятните жени "хеньо" на остров Чеджу?

Да говоря за жестокостта на Япония или за издръжливостта на Корея?

Или да говоря за онази постоянна борба за приемане на военни престъпления, жертвите на които не са получили изкупление?

"Бяла хризантема" е пълна с акценти.

Някои от тях бяха толкова запомнящи се, други бяха просто невероятно описани, а след това имаше тежките, бруталните, сърцераздирателните, тези, които ме накараха да се изпълня с гняв и презрение.

"Бяла хризантема" - книга с име на цвете, но заглавието и е всичко друго, но не и това, с което асоциираме цветята.

Книгата започва с представянето на Хана,която е "хеньо" -жена ,гмуркач на остров Чеджу, която спасява сестра си Еми, като не позволява да бъде заловена от японски войник и бива принудена да бъде "жена за разтуха", обслужваща около 30 мъже на ден.

Историята е разказана в две времеви линии: историята на Хана през 1943г, която е фокусирана върху нейното брутално и кошмарно преживяване като такава жена и историята на Еми през 2011 г, фокусирана върху нейната скръб и тъга, поради загубата на сестра си , както и другите членове на нейното семейство по време на Корейската война.

Това, което е въздействащо за тази книга, е способността на автора да очертава историческите събития с последователно темпо. Ужасяващото, нечовешко и порочно отношение към "жените за разтуха" беше много ярко описано. Интересна беше и историята на Еми. Нейната вина, скръб и тъга бяха блестящо изразени. Въвеждането на историите за жените "хеньо" и монголската култура добави допълнително измерение към сюжета на книгата.

Тази книга е за „жените за разтуха“, което е далеч от концепцията за комфорт. Тази книга е сърцераздирателна. Тази книга е разтърсваща.

Два невинни живота са прекъснати и разделени от злините на войната. Войната идва на прага им под прикритието на мъже с власт, мъже, които просто приемат жените като собственост и средство за развлечение.

И макар,че книгата е наистина брилянтна историческа измислица,бяха повдигнати съответни исторически събития и въпроси: японската окупация на Корея, въстанието в Чеджу, Корейската война, изнасилването по време на войната, появата на първата "жена за разтуха" на Корея (Ким Хак-Сун) през 1991 г, признанието на Япония през 1993 г за съществуването на такива жени (което след това е оттеглено), споразумението между Южна Корея и Япония по въпроса за жените за разтуха през 2015 г. Това заслужава оценка 5/5 звезди и е задължително за четене, тъй като служи като спомен за това, което наистина се е случило с много жени по време на японската окупация.

Това беше една от онези книги, които ми беше трудно да оставя, след като я започнах! Знам много малко за корейската култура и още по-малко за японската окупация на Корея през 1943 г. Не знаех нищо за зверствата срещу жените по време на тази окупация.

Историите на Хана и Еми са за смелостта, оцеляването и създаването на достоен живот въпреки ужасите, които са преживели. Чувствах се въвлечена в сюжета, в ума си се пренесох на това място, по това време. Доста често историята ме довеждаше до сълзи в очите, докато се опитвах да си представя какво е било да изтърпят всичко това.

Особено в контекста на войната,която се води в момента и зверствата,за които чуваме...

Това са събития, които не просто са се случили в миналото, те продължават да се случват и днес и въпреки това ние оставаме в неведение за голяма част от тях!

Тази книга ще ви хване в лапите си и вие ще откажете да се освободите от тях, докато не обърнете последната страница.

Еми и Хана са само средства, които авторът използва, за да ни каже какво наистина се е случило, защото тук ,в художествената литература, се крият много истински случки, които светът е отказал да приеме или си затваря очите.

И така, моля, потърсете" Бяла хризантема "и я прочетете! Потърсете информация за „жени за разтуха“, потърсете информация за „статуята на мира“ !

Всичко ще ви накара да се почувствате много неудобно. Но знайте, че това е най-малкото, което можем да направим!