"ДАЛИ ДА..." ЯНА БОРИСОВА

Започвам да чета "Дали да..." въоръжена с листчета за отбелязване. Защото знам,че ще искам да отбележа много неща,на които да се връщам пак и пак.

На първата страница имам посвещение от авторката:

"Очите ни...

Събират началото на живота ни заедно"

И ето,че започва още една красива история .

Започваш да четеш, мекотата на думите те увлича и без да се усетиш, текстът те е завел по-далече, отколкото очакваш.

Красивата история е за две жени-майка и дъщеря. За магията на очите, за силата на погледа.

Защото,ако искаш да разбереш как се чувства един човек, просто го погледни в очите. Очите говорят. Очите издават. Не можеш да контролираш очите.

Както не можеш да контролираш и чувствата.

"Имаше изумителни очи. Вероятно само малки деца биха рисували така човешкото око. Или пък Той,който изписва по всеки човек нова уникална история за света. Очите на Стела бяха с цвета на кехлибар. Светли. Топли. Омагьосващи. Зениците и имаха съвършена форма на капка с връх,насочен към небето. Не вярвате,че има такива очи. О,има. Мислите,че всичко,което не сте видели, не съществува..."

Очите в книгата на Яна Борисова са в състояние да говорят и те просто трябва да бъдат  чути. А Яна е от онези разказвачи,които умеят да разказват истории. Тя притежава умението да изгражда ярки визуални впечатления с фини думи и без прекалено  наситена образност.

" Обичаше да пише. Когато мислеше живота си за глупав,влизаше в сърцето си. Там истината беше друга. За света и за нея в него . Истината беше много красива. "

Интересна,различна, уникална е историята на тези две жени. Нежно и красиво написана. Вълнуваща. Влизайки в нея ,не ти остава нищо друго ,освен да я преживееш.

" ...Далида мълчаливо наблюдаваше децата. Бяха безгрижни. Питаше се кои от тях не са били желани. Защо? Какво се е случило? Кои от тях са били болезнено измечтани,а после е дошла нетърпимата болка ,разрязваща  майка им на две. Болката да изоставиш родената си сбъдната мечта. Опитваше да разбере възможните обстоятелства,водеща родител до такова решение. Не разбираше. И в нея мощно се надигаше тъгата,душеше я.

...........

"Дали е искала да ме роди..."

" Очите. Очите ни са уникални. В зениците на всеки са скрити всички възможни истории за света.И уж човек обича да пътува в копнеж по нови чудеса,а спира да гледа в другия и да обхожда неговата земя. Как изобщо е възможно това? Да откажеш любов,желание,вълнение,родени специално за теб в очите на другия. Понякога така се връща любовта,когато вече е била родена: в един поглед между двама. "

"И знаеш ли какво?! Плачи,щом сълзите ти напират. Плачат тези,които могат да си позволят да бъдат човеци. На всички останали им стига и едничката глупава радост..."

Винаги съм вярвала, че за да харесаш една книга е необходимо не само тя да е добра като литературна стойност, но и да те намери в подходящия момент. Вярвам още, че понякога се случва едно вълшебно сходство на емоции и усещания и то е онова, което те кара да посягаш към нея отново. Сякаш се чувстваш разбран, сякаш някой разказва частица от мислите ти.

Непременно се запознайте с историите на Яна Борисова, те са  нещо като рисунки за четене.