Живот на село

Ако последните близо две години, след началото на пандемията ми дадоха нещо,

това е промяна в переспективата. Прекарах ги основно на село-място, което

така или иначе много обичам, но пък не си бях представяла, че мога да живея тук постоянно. А ето, че тази възможност ме привлича все повече.

Харесва ми простора и тишината, нарушавана само от лая на съседското куче.

Тук ритъма на живот е друг. Небето е истински синьо. Зимата-истински бяла.

Точно сега всичко спи, обвито в сняг.

Но и това си има своето очарование. Камината гори и седнала до огъня усещам как топлината плъзва по кожата ми.Действа успокояващо на душата. И е перфектното място за чаша чай, а защо не и вино с хубава книга.

Денят е кратък и всеки светъл миг в слънчев ден е безкрайно ценен.

Имам време за себе си, за хобитата си, за красота и съзерцание, за хранене на всяка птичка, която прелита.

През зимата пейзажа наоколо е самотен, но хипнотизиращ!

Обичам живота си на село! Зимата тук е време за почивка.

Наслаждавам и се, но чакам да дойде моето време- пролетта.