"Изрисувано с къна " Алка Джоши

Романът на Алка Джоши ни връща в Индия от 50-те години на миналия век, за едно пътешествие из Джайпур. Розовият град, изискан и царствен,

където живее Лакшми, която прави сложни и уникални рисунки с къна на богатите жени ,лекува ги с билки и става тяхна довереница . Тази книга има доста прост сюжет, но въпреки това разказва много и приканва читателя да чете повече и да иска да опознае героите. Всяка жена тук има различна история за разказване. Всеки герой е допринесъл за дълбочината на книгата, особено героите около Лакшми. За съжаление ще споделя,че харесах други герои в тази книга повече от Лакшми и нейната сестра Радха. Въпреки, че всичко се върти около тях двете, именно поддържащите герои дават на тази книга смислено преминаване през историята и край. А точно те, второстепенните герои, ми се сториха просто скици и това допринесе за намаляване на насладата от четенето. Историята се развива през 50-те години на миналия век в Индия ,точно след независимостта на страната от британското управление. Тридесетгодишната Лакшми живее в Джайпур години, след като е избягала от насилствен съпруг и уреден брак. Тя постига успех като художник с къна, работещ за жените от висшето общество на града. И също така практикува билколечение,умение,което е придобила от своята свекърва . Лакшми е независима и доволна от живота си. Тя изгражда своя бизнес и репутация сред богатите жени и почти е постигнала мечтата да има собствена къща, когато пристига нейната 13-годишна сестра. В живота на Лакшми настъпва хаос и тя трябва да намери изход. Скоро всичко, за което е работила толкова усилено, започва да се разпада. Вместо да се рови задълбочено в призванието на Лакшми, нейните взаимоотношения с останалите, като че ли в книгата това се засягаше за кратко, не достатъчно дълго, за да изясни всичко,и без да предлага време за развитие. Просто схематично представяне на трудностите в живота и. И, ако развитието на характера на Лакшми беше направено сравнително добре, то с други герои изобщо не се случи. Историята е ярък портрет на класовите йерархии и обществените норми. Тя изобразява колко далеч трябва да отиде човек, за да запази малко уважение в обществото. Причината за смесените чувства,които изпитвам към самия сюжет е, че много от елементите, които правят историята триизмерна, ми се сториха доста банални,изобразяването на богатите жени като повърхностни, манталитетът на тълпата, изневярата,аборта, тийнейджърка, която е подложена на отрицателно влияние и т.н. Индия е онази загадъчна страна, пълна с аромати и цветове, в която повечето от нас сме искали да се загубим или поне да можем да наблюдаваме като през калейдоскоп. Вариант, който поне за мен е осъществим, посредством книгите. Обичам да чета за Индия,чела съм такива книги,които са ме поглъщали като водовъртеж. Тук не се случи така. Да, прозата на Алка Джоши е четивна,но някак е с твърде туристическа насоченост. Сюжетът беше предсказуем,като приказка и все пак беше приятно четиво, с предчувствие за щастлив край. Това,което ми хареса е,че книгата е богата на индийски традиции, за които бях благодарна да науча.Обогати представата ми за една красива култура. Даде ми още един поглед върху това как се възприемат жените, за кастовата система, за разделението между традицията и модерността. "Изрисувано с къна" е доказателство за устойчивостта на женския дух и, въпреки че представи мъчителни събития, завърши с надежда за изцеление.