"Като дъх" Ферзан Йозпетек

Една книга,която всички определят като трилър на чувствата ,ни предлага такъв съспенс,че  студените тръпки и сърцебиенето следват един след друг и се преплитат по неразривен начин.

В неделя сутринта  Серджо и Джована, както обикновено, приемат две двойки скъпи приятели на обяд в апартамента си.

Те правят последна подготовка, докато чакат гостите, когато непозната жена се появява на вратата им. Тя е живяла в тази къща преди много години и би искала да види апартамента отново за последен път.

Казва се Елса Корти, идва отдалече и в чантата си има сноп стари писма, които никой никога не е чел. Писма, които между разказите  за авантюристичен живот и признания, пълни с носталгия, пазят  и една ужасна тайна.

Младите двойки са  запленени от нейната история: историята на един живот, който ще ги отведе в Турция, до вълнуващите улици на Истанбул и до тайната, която стените на собствената им къща пазят, способна да разчупи дори привидно спокойното и почти монотонно съществуване на Джована, Серджо и техните приятели.

Историята на Елса предизвиква любопитството и интереса на всички, но преди това те  се обаждат на Адел, нейната сестра, за да й кажат, че Елса,с която не са се виждали почти петдесет години, е там.

Разказът редува настоящия момент, в който ще научим някои неща за тези сестри, с поредица от писма, които Елса пише до Адел, когато напуска Рим и се установява в Истанбул, и които ще запълнят празнините в историята и на двете.

Хареса ми начина,по който  двете сестри успяват да ни върнат във времето с тях. Първо ,когато са били  момичета, после като две красиви млади жени, които придружават баща си, военен инструктор, на различни събития и партита и накрая  като две жени ,които в крайна сметка разделят пътищата си.  Да опознаем Истанбул през очите на Елса също беше много интересно,  защото тя се движи в среда от висока класа и в крайна сметка си изгражда живот и съдба, които дори не е могла да си представи.

Другото, което много ми хареса, е как е написан романът, как протича историята, как авторът ни го разкрива чрез спомени и писма.

Джована и Серджо ,които са купили този апартамент, който е обект на спомени и събития, прекарват следобеда със старите си приятели, уловени от думите на Адел. Но в тази домашна рамка, която само привидно се сблъсква с бурните перипетии на сестрите Корти, Йозпетек повдига воала на измислицата, показвайки прелюбодейските страсти и скритите слабости, които таят в душите си младите приятели. Никой не е безупречен, нищо не е наистина такова, каквото изглежда,това иска да предупреди Йозпетек.

Накратко- кратък, но красив роман, който се чете бързо, и който ще ви помогне, като мен, да опознаете този турски автор, режисьор и сценарист.

Ферзан Йозпетек е италиански режисьор с турски корени, роден през 1959 г. в Истанбул. Набира популярност като режисьор и автор на сценариите на филми като „Прозорецът отсреща” и „Последният харем”. Книгата „Истанбул червен” (2013) е неговият успешен литературен дебют и определено ще бъде следващата ми среща с Йозпетек.