"Клара и слънцето"-Казуо Ишигуро

"Слънцето винаги има начин да достигне до нас"

"Клара и слънцето"е първият роман на Ишигуро след присъждането на Нобеловата награда през 2017г.

Това е историята на Клара, изкуствена приятелка, която с изострен интерес наблюдава от мястото си в магазина как се държат хората. Тя живее с надеждата,

че много скоро някой ще я хареса и ще я избере, но когато се появява възможност всичко да се промени към по-добро, Клара е предупредена да не разчита особено

на обещанията на човеците...

Харесах Ишигуро още с "Остатъкът от деня", "Художник на променливия свят" и

"Никога не ме оставяй".

Нямаше как да подмина и "Клара и слънцето", а и анотацията ме привлече.

Не останах разочарована!

И тук въображението на Ишигуро провокира, внушава и поставя много въпроси.

Романът звучи като приказка. Приказка за възрастни.

Разказан е от гледната точка на робот, предназначен да бъде вълшебен и единствен

приятел на едно дете и да му помага да запази самотата на една ръка разстояние.

Тук се разкрива един високо технологичен етап от историята на, надявам се, едно, не много близко бъдеще, с магазин, продаващ не детски играчки, а роботи -приятели за деца. С навлизането на изкуствения интелект, което е довело до изместване на голяма част от хората от пазара на труда, с разделянето на класи- на "подобрени" и "не подобрени", с разпада на взаимоотношенията между хората и в семействата.

Клара, разказвачът, се стреми да опознае и наподоби младежите, с които общува и някак естествено се превръща в нещо като душа с батерии.

Виждаме как един изкуствен приятел успява да научи, чрез своята наблюдателност

за устройството на света, за хората и техните емоции и ценности, и да се усъвършенства до ниво най-добър изкуствен приятел.

Най-добър приятел в свят, в който родителите не комуникират с децата си и децата не общуват по между си, не ходят на училище, а се обучават дистанционно, всеки сам с учителя си.

На пръв поглед това изглежда плашещо, но темите, които се засягат тук са представени, с една непретенциозност,дори наивност и това всъщност прави романа велик.Футуристичната обстановка тук не се чувства като пресилена. На моменти дори забравяме, че Клара не е човек. Тя е толкова интересен разказвач-наивна, мъдра и пълна с надежда!Приемаме я като част от нас, дори я харесваме. А това определено ни помага по-лесно да приемем нещата, не като измислица, а като част от нашето бъдеще.

Разбира се, в романа има още много други посоки- като какво прави или не прави човека, като опазването на околната среда и замърсяването и, като цената, която децата плащат за съвременните технологии. Но също така, като темата за любовта, жертвоготовността и вярата.

Захранвана от слънчева енергия, Клара проявява голям интерес и респект към слънцето. Неговите лъчи буквално и дават живот и тя забелязва как дневната светлина оживява всички - в магазина и извън него.

Нейното заключение е, че слънцето е всемогъщо, доброжелателно същество, което е способно да хвърли своята живителна сила, на когото си избере.

Попадайки в дома и живота на Джози( детето, което я избира), тази нейна вяра се превръща в основна за нея и е искрено вълнуваща и дълбока. Въпреки, че е робот, нейната вяра се чувства като истинска и духовния аспект на нейната личност е неочакван, но увлекателен за четене.

Разбира се, това сигурно не е единствената история за добри и чувствителни роботи, които помагат на хората да преживеят някои периоди от живота им.

Но Ишигуро ни разказва тази историята по един трогателен начин, с елегантен стил и без излишен драматизъм. И тук откриваме обичайния, опростен стил на автора, който лично мен винаги ме пленява. Страници, богати на нюанси и по-дълбоко значение.

Каквото и да разкажа още, ще разкрия детайли, които не бих искала да разкривам.

Мярката за това, колко ти е харесала една книга, е времето, което прекарваш в мислене за нея.

След като затворих и последната страница, тази книга непрекъснато изскача в мислите ми. Усещането за нещо предстоящо витае във въздуха и в духа на времето, в което живеем неминуемо си правя някакви асоциации. В книгата така или иначе, не се изяснява много добре общата картина. Директно сме пренесени в свят, в който...аз лично не се чувствам добре дошла.Ишигуро целенасочено пропуска подробности и специфики, което позволява всеки да изясни своята собствена версия за това как да възприема света на Клара.

Ако вече си мислите, че това е сложен научнофантастичен роман-не ,не е.

В крайна сметка това е история за любов и надежда. За това,какво бихме направили, за да задържим тези, които обичаме!

За вярата, че в края на деня, слънцето винаги има начин да достигне до нас!

Препоръчвам ви да я прочетете!