Моята книжна 2021 година

Книгите са богатство, магия, начин да се съхраним, да се обогатим.

Посягаме към тях, когато търсим забавление, малко бягство, утеха или просто компания.

Животът ни би бил толкова празен без книги!

"Четенето на хубава книга е непрекъснат диалог, в който книгата казва нещо, а душата ни отговаря."

Андре Мороа

Тази година равносметката е 40 прочетени книги.

Не, че броят им има някакво значение, но така, за статистиката.

14 456 страници. Средна дължина на книга 361 страници.

Най-популярна "Образована"на Тара Уестовър.

Най-малко популярна "Дарът" на Невена Митрополитска.

Моята средна оценка 3.5/5 звезди.

До тук със статистиката.

Защото всяка книга ми е дала по нещо. Дори и тези, които не са ми харесали

чак,толкова или са ме разочаровали по някакъв начин.

Често приятели се обръщат към мен за съвет за книга, която да прочетат

или да подарят.

За това реших да напиша този пост, в който да кажа по нещо за всяка прочетена от мен книга през тази година. Надявам се да ви бъде полезно!

Започвам с първата:

От Питър Мей бях чела трилогията романи за остров Луис, която много ми хареса и с нетърпение чаках още нещо от него.

"Ще те защитя, обаче не успя да ме грабне по този начин.С изключение на мястото, където се развива действието - Хебридските острови, което е много добре пресъздадено като атмосфера и тук, останалата част от историята ми се стори малко

посредствена.Все пак има тайни, семейни вражди, дълбоки рани, конкуренция, което си е предпоставка за един добър роман, който не е типичния роман от типа "кой е убиеца". Предполагам, че очакванията ми са били твърде големи и това обяснява ниската оценка,която съм дала на книгата. Все пак Питър Мей заслужава вашето внимание!

Следва "Мечокът и Славеят"

Помня, че когато си купих тази книга, привлечена от корицата, си казах, че ще бъде идеална за студените зимни дни пред камината.

Така се оказа. Една вълшебна ,магична история , в стила на руските народни приказки. Чудесна среща с приказни герои, от един друг свят, която провокира въображението и те връща в детските години.

В последствие разбрах, че книгата е част от трилогия ,така че приказката продължава!

Следва известно време,което посветих на Филипа Грегъри и това, което не бях прочела от нея.

Винаги съм искала да имам достатъчно време да прочета книгите последователно,

затова и толкова дълго ги отлагах. Ето,че през тази година ми се отвори възможност

да го направя.

Филипа Грегъри напълно си е заслужила прозвището "кралица на историческия роман", така че няма да я коментирам много. Ако сте почитатели на този вид литература, ще прекарате часове на истинско удоволствие с книгите и.

Тази книга ми е подарък от една специална жена, Владина Цекова, която знае как да се наслаждава на живота и цени малките неща. Препоръчана от нея,книгата събуди любопитството ми.

Книгата и текстовете в нея призовават за бавност, за спокойствие, за споделяне и наслада. Мисля, че има какво да се научи и всеки да си вземе по нещо от всяка една история, споделена тук. И в главата ти зазвучава задължително рефрена от песента на Стефан Вълодобрев "по-полека,забави,забави..."

Тук вече следва една книга, която ми отвя главата. Книгата ни пренася в едно постапокалиптично бъдеще, което не е такова, за което сте чели до момента.

Поне аз не бях. Признавам си, че рядко чета такъв тип книги.

Романа е неочакван- има и фантастика, и любовна история, но не ми се иска да разкривам нищо повече от сюжета. За мен специално ,това което четях беше малко плашещо. И през цялото време си задавах въпроса дали не сме на крачки от това, в света ,в който живеем!

Дори и да не четете такива книги, дайте и шанс и няма да съжалявате!

Харесвам Захари Карабашлиев. Харесах го и тук, макар че този роман е доста по-различен от "18% сиво" и "Хавра". Все пак стила е разпознаваем, заради типично неговото боравене с думите. Книгата засяга доста теми и е един своеобразен микс

между романтика, абсурд и политическа сатира.

Някъде четох, за тази книга, че е като любовно писмо до едно детство.

Няма какво да добавя към това. Книга, която се помни!

Една удивителна и едновременно с това ужасяваща житейска история.

Тара разказва за травмите, за болката, за борбата да намери своето място

в света и да прекрати отношенията си със семейството, в което е малтретирана.

Каквото и да се каже за тази книга,ще бъде недостатъчно, затова ,прочетете я.

Тук очаквах да е по-интересно, предвид епохата, в която се развива действието,

а именно златния век на Холандия.

Но така и не ми стана ясно къде е акцента- любовта, треската за лалета,

изобразителното изкуство... Щеше ми се да има повече информация за

треската обзела холандците, но такава нямаше. Книгата е написана посредствено,

а историята е по -скоро за любов и предателство,отколкото историческа .

Да се пренесеш назад във времето и то не къде да е, а в Италия, винаги е добра идея. Сиена, дни преди Палиото( конното надбягване) на Пиаца дел Кампо . И тук очакванията ми се разминаха с действителността.

Макар и номинирана за "Най-добър исторически роман на годината"от RONA (асоциация на романтичните писатели),

книгата не се оказа кой знае какъв източник на информация за живота в Сиена по това време. Но пък има история за честта и предателството, за смелостта и силата на любовта. Подходяща за дълги, лежерни ваканционни дни .

Този роман беше предизвикателно четиво за мен-тежко и тромаво.

Но пък си заслужаваше усилието, дори и заради естетическото удоволствие от книгата. Тук умело са разгърнати теми като лична свобода, феминизъм, морал, еманципация. Има интриги, борба за любов. Стила на писане е красив, остроумен.

Героите са запомнящи се. Но, не беше моята чаша чай.

Любимият ми Ишигуро!

В началото книгата ми тръгна доста трудно, но после така ме плени, че дни

наред, след като я затворих мислех за нея. Тази книга определено разбунва духовете на хуманно ниво!Съдбата на тримата герои, тяхната история повдига много нравствени и морално етични въпроси

До къде може да достигне възхода на медицината?

Целта оправдава ли средствата? И още и още...

Героите ти стават близки. Историята е трогателна и в същото време разисква много

сложни казуси за стойността на човешкия живот. Страхотна книга!

Преди да прочета тази книга не знаех нищо за тези влакове за сираци.

Те пътували из щатите след средата на 19 ти и началото на 20 ти век и с него са превозени над 200 000 деца!

Често го наричали „Влакът-сиропиталище“ и се смятало за хуманна идея да се натоварят деца от улиците на големите градове и да започне да им се търси дом в централните щати, където животът е малко по-добър. Разходките до там не идват гратис, децата се учат да работят, придобиват нови умения и помагат за популяризацията на определени региони.

Този, така наречен "оглед",като животно , което по-скоро може да ти свърши

работа, отколкото да ти донесе любов, направо ме ужаси!

Книгата е от този тип романи, които се развиват в две времеви рамки и разглеждат две истории и тук те са добре развити и помагат за разгръщането на действието.

Въпреки тежката тематика, книгата не те напряга, което за любителите на

драматични истории може да е недостатък, но на мен ми допадна .Хубава книга, която бих препоръчала за четене.

Книгата ме привлече, когато прочетох, че при написването на романа Савако Арийоши използва факти от някои исторически документи, отнасящи се до живота и научната дейност на известния японски лекар Сеишу Ханаока.

И наистина, книгата разказва за първия лекар - Сейшу Ханаока, направил успешна операция на тумор на гърдата под пълна анестезия през 1805г. Много интересни са опитите му да създаде упойваща отвара от цветове на татул, самокитка и други билки и експериментирането ѝ първо върху животни, после върху най-близките му хора.

Интересни са още традиционите отношения в японското семейство, сблъсъците на характери,отношенията снаха-свекърва. Книжката е малка по обем и се чете бързо.

Отново Япония (влече ме), 1957 г. и история за забранената любов между американски войник и младо японско момиче. Но не само това, по-скоро

книгата се основава на реални събития, свързани с такива връзки, отхвърляни както от японските традиции, така и от американската военна администрация. И съдбата на хиляди бебета, родени от тези отношения, е тъжната страна на историята.

Много бременни жени са изпращани, за да останат заключени до раждането, далеч от очите на близки и съседи. Японската традиция е жестока към тези рожби на любовта – те не бива да живеят, кръвта не може да се замърсява.

Отново две сюжетни линии разкриват действието. Имам малки забележки към стила на писане, но общо взето историята е интересна и взета от истинския живот и ще ви развълнува.

Това е една от книгите, които най-силно ме впечатлиха тази година!

Изключителна книга! Толкова е въздействаща, че на моменти трябваше малко да спирам, да си почивам, преди да поема следващата "доза" от нея.

Това е едно къбло от сложни взаимоотношения!

Магда Сабо пише прекрасно, красиво, човешки и вълнуващо!

Тази книга заслужава да и отделя специално внимание и да разкажа повече за нея,

затова спирам до тук . Единственото ,което мога да направя сега е да кажа, че я препоръчвам горещо! Въпреки че книгата е специфична и изсква определена нагласа, едно е сигурно-няма да останете безразлични!

Заех книгата от приятелка, която я четеше на плажа и ми я препоръча.

Действието се развива по време на турското робство, в Трънско.

Виктория Бешлийска попада случайно в село Бусинци преди година и половина. Тогава разглежда Музея на Бусинската керамика и е силно впечатлена не само от изяществото на съдовете и вниманието към рисунъка, но и от богата историята на това селото. Днес там живеят не повече от трийсетина души, но преди няколко века в Бусинци, наричано тогава Бусинче, е имало близо 300 грънчарски колела, а грънчарството е било основен поминък. Виктория Бешлийска се вдъхновява от легендата за турския султан, който позволил единствено на местните майстори да пътуват свободно из империята, за да продават съдовете си. Авторката прекарва в Бусинци месеците, докато пише романа, черпейки информация и вдъхновение от първоизточника.

Книгата е написана красиво, така както една легенда може да бъде красиво разказана. Още един плюс-от „Глина“ разбрах за музея на керамиката в село Бусинци и със сигурност ще го посетя някой ден.

С Кейт Мортън не се разбираме много добре, но въпреки това и дадох още един шанс. Отново разказ за тайни от миналото, любов, загадъчност. Трудно,бавно и мудно ми вървеше и едва задържаше интереса ми. Все пак книгата притежава доза

увлекателност и мистериозност и би се харесала на любителите на жанра.

Не ме очарова. Довърших книгата на инат. Имаше и някои интересни неща,

леката криминална нишка, например, но и това не успя да компенсира

частта с наркотиците, която определено ми беше доста неприятна, както и някои определено брутални сцени.

Признавам си, че тук ме привлече корицата(като любителка на красивия порцелан).

Романът разказва трагичната и завладяваща историята на Клариса Белхевън и по-малката й сестра Олив, чийто безгрижен живот в чаената плантация „Белгури“ е застрашен от дълговете и пиянството на стария им баща. Единственият начин двете момичета да спасят дома и семейния си бизнес е да продадат плантацията. Решението е трудно и болезнено, защото „Белгури“ е не просто техният дом, а целият им живот. Приятна книжка ,подходяща за лятната отпуска, например.

Мюсо винаги успява да ме изненада приятно и този път беше така, макар че

това е дебютния му роман. Именно този роман бележи раждането на нов стил – „стила Мюсо”, в който се смесват емоцията и мистерията, стил, който неотклонно води читателя към въпроса на въпросите: „Защо сме тук?“

Препоръчвам го.

Това беше първия ми опит да слушам аудиокнига. Определено ми хареса .

Прекарах няколко забавни часа, благодарение на приятното чувство за хумор

на Мария Касимова-Моасе, но и заради страхотния прочит на Богдава Трифонова.

За мен това беше първа среща с този автор. Определено ми хареса. Имаше драма,

мистерия, интересни факти от живота и творчеството на Моне. Със сигурнсот ще прочета и другата му книга "Без теб".

Отдавна запланувана и дълго отлагана от мен книга, след прочита на която преосмислих много от приоритетите си.

Просто няма как да не го направиш! Тази "малка "книга е не просто още един разказ

за концентрационните лагери. Тя е четиво, където всеки може да потърси отговор на важните въпроси от живота.

Горещо препоръчвам !

Тъй като това е една от най-необикновените книги ,които съм чела и посветих отделен пост.

https://nezito.wixsite.com/forgetmenott/post/%D0%BF%D1%8A%D1%82%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BF%D0%BE-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%8F%D0%BD%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0

Още веднъж ще кажа, че беше истинска наслада за сетивата!

Поради това,че книгата много ми хареса и буквално успя да ме обвърже емоционално, също и посветих отделен пост.

https://nezito.wixsite.com/forgetmenott/post/%D0%BD%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D1%85%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D1%80%D1%83%D0%BD%D0%B8

Определено препоръчвам!

Една мила, но доста предвидима история, която изслушах в Storytel и то,

защото бях чела преди време първата част "Щастливите хора четат и пият кафе".

"Живот на заем" е един приятен, динамичен трилър, написан майсторски от майстор като Дъглас Кенеди. Личи си ,че харесвам Дъглас Кенеди, нали? Въпреки че това не е от най-добрите му книги, препоръчвам ,защото неговите романи се четат бързо, на един дъх , увлекателни и многопластови са.

Разказ за любовта на един син към неговата майка. Многоцветни образи,

жив език, чувство за хумор, мъдрост -все неща типични за Ерик -Еманюел Шмит.

По принцип не чета фантастика. Нямам никакъв интерес към физика, квантова механика, бях чувала за котката на Шрьодингер, но ми беше нещо съвсем абстрактно.

Като цяло това са далечни за мен неща, но тази книга ме залепи за стола с необичайния си сюжет.Мистерии, догадки, конспирации и високи технологии, но без да се навлиза в сложна научна теория, истински екшън! Романа е странен, но и много въздействащ! И поддържа интереса от първата до последната страница!

Препоръчвам го!

Тази книга докосва!

Много ми хареса стила на Невена Митрополитска и сега с още по-голямо нетърпение ще посегна към следващата и книга.

Тук се засяга темата за изкуствената репродукция ,нещо, с което все повече двойки се сблъскват напоследък. Но и не само това-отношенията в една двойка,в семейството. Отношенията родители-деца. Съвместимо ли е майчинството с кариерата. На всичко ли сме готови в името на детето си.

Героите са истински и лесно ти стават близки.

Много приятно с всички тези нишки е вплетена и нишката на изкуството,по-специално балета. Историята от "Жизел" си партнира чудесно с героинята Неда,за която това е и ролята на живота и .

Мисля,че всеки може да открие по нещо за себе си в този роман. Да познае някои от героите,да заобича други.

Много човешки,много емоционален роман,поднесен внимателно,красиво,като дар!

След "Елегантността на таралежа",която много ми хареса,нямаше как да не посегна към друга книга на Мюриел Барбери. Това,което прочетох в анотацията ме привлече. "В сянката на цъфналите вишни ще разберете,че любовта може да се изразява дори с отсъствие, както и че има път към вътрешния мир,въпреки преживяното страдание."

Мюриел Барбери е успяла да намери правилния начин,думи и път да изкаже своето очарование от градините на Киото.

Японските градини са частица магия от съвсем различен, нереален свят. Те са като проекции на друга реалност,те са като донесени отдалеч, идеалистични и смайващо подредени. Именно тази тяхна изчистена хармония лъха от всяка страница на книгата.

Кратък ,но много елегантен роман. Роман за съзерцание.

"Какво ли е изпитвал, докато съзерцавал оцелелия божур? Тъга, която искряла, подобно на скъпоценен камък, и чиито отблясъци се сливали с отблясъците на едно щастие, толкова чисто и толкова всеобхватно, че сърцето му замирало"

Това е една книга,която ти помага да преодолееш загубите по един красив начин.

"Най-трудното в действителност не е да бъдеш щастлив без другия човек – продължи той, – ами да се промениш, да не бъдеш вече този, който си бил с него. "

Два опита за Коледно настроение, желание да се потопиш в Коледна атмосфера,

с едни истории, които са предвидими, сладникаво романтични и задължително с щастлив край. Но пък празничния дух е на всякъде! И си зареден с Коледен дух!

Последната книга за годината се оказа един страхотен психологически трилър.

Това е дебютен роман на автора, а е толкова добър!!!

Много изпипан-като замисъл и като изпълнение, до поседния детайл. Действието се развива посредством две гледни точки и както всичко изглежда ясно и очаквано,така изведнъж нещата се оказват съвсем различни. В книгата по интересен начин е вплетен и митът за Алкестида. Няма да издавам повече, ще кажа само,че книгата безспорно е много добра, държи те в плен от първата до последната страница, препоръчвам я на почитателите на този жанр и с интерес ще очаквам още

от Алекс Майкълидис.

И така, това са книгите, които прочетох тази година.

Споделих мнението си за всяка една от тях, с идеята да ви помогна в избора на книга за вас или ваши близки. Ще се радвам на обратна връзка, както и препоръки за нещо,което сте прочели и ви е впечатлило.

Предстои нова година и нови срещи с вълнуващи истории.

Вече съм запланувала първата си книга за 2022г

А вие?