"Нежна песен" Лейла Слимани

Първоначално реших,че няма да чета тази книга.

Не ми се четеше история за деца, убити от бавачката си.

Впоследствие реших да хвърля едно око.

И се зачетох.

Авторката, Лейла Слимани , френска писателка и журналистка от марокански произход, използва малко евтин според мен подход -разкриване на картите още в самото начало.

Въпреки това, в процеса на четене има известно напрежение .

Книгата разиграва страховете, които много родители имат -да оставят децата си на грижите на други хора.

Наред с това мисля, че авторката се опитва да обхване твърде много теми едновременно - социално неравенство, феминизъм, психично здраве, имиграция (малко, но все пак го направи) и поради това всичко изглежда твърде прибързано и малко повърхностно.

Като цяло тази книга имаше реален потенциал. Добре написаната критика на авторката към класовите разделения, съчетана с една наистина тревожна и плашеща предпоставка, създават солидна основа, но вместо да ми остави много храна за размисъл, последното впечатление от книгата беше, че се чувстваше някак недовършена, което е най-жалко.

Това е книга, в която всъщност не харесваш никого. Книга, която не дава надежда и отговори.

И самата бавачка, така перфектна, не можа да ме убеди. Изглеждаше някак недовършена...

Като цяло книгата е бърза, четивна, стила е непретенциозен,на места поетичен.

Лейла Слимани печели литературната награда "Гонкур" с романа си"Нежна песен".

Тя е е едва дванайсетата жена лауреат на престижната френска литературна награда от самото й създаване.

"Гонкур" е най-престижната литературна награда във Франция.

Наградата е известна и с това, че носи на своя лауреат само символичната сума от 10 евро, но му осигурява значителна популярност, както и добри продажби на книжния пазар.

Като цяло книгата не е лоша,но точно когато имах чувството, че ще се стигне до нещо, тя свършва.

И свършва много внезапно.

Чудех се къде е останалата част от книгата...

Тази книга някак си те оставя да висиш.

Наистина имах нужда от повече от историята!