"Отлъчване" Николай Терзийски

Лабиринт от истории.

Така мога да определя тази невероятна книга,чиято последна страница току-що затворих.

"Истории за древна любов,за раздели и смърт,за разминавания и грешки,за грехове и предателства. И тези истории ме плениха,те сякаш се бяха случвали с мен."

Истина е!

Така не ме е пленявала книга от дълго време!

Не помня по чия препоръка я купих,но му благодаря от сърце!

Някак инстинктивно усещах,че ще я харесам. А се оказа много повече!

Оказа се любов от пръв поглед!

Думите се леят -като песен,като легенда,като танц. Понякога на диалект, понякога на чист български език. И то какъв език! Всичко е красиво и толкова на място. Невероятен талант на разказвач притежава Николай Терзийски.

Не спирам да се питам каква е тази фантазия,която е сътворила това пъстро,дълго хоро от герои -мъже и жени. Всички те вървят ръка за ръка,през различните епохи,навързали са се като в невидима нишка,сложно изтъкана от техните съдби.

Тръгваш по следите на нишката и тогава се случва магията!

На предпоследната страница е родословното дърво на героинята,която повежда хорото-Мария.

Разглеждайки го ,не се учудвам,че книгата е почти 500 страници. (какъв огромен труд!)

А хорото трае колкото миг .

"Дълъг миг-колкото час,колкото ден,колкото година,колкото вечност ...И отвъд ."

Понякога отпред застава мъж и повежда,понякога- жена и танцувайки разказват своята родова история. А историите им се вплитат една в друга,както са се вплели ръцете им на хорото и не се пускат до самия край. И не ти остава нищо друго,освен да се хванеш и ти и да следваш ритъма им.

Хорото не е обикновено хоро-то се движи назад,назад,назад и така до края. Като "бавно умиране,при което потъваш и се губиш.

Това бил края.

И началото.

Щото там,гдето свършва всичко, там почва всичко.

Щото всеки край дърпа подир себе си началото,а границите ги чертае само невежеството человеческо."

И пак се питам :какъв е тоя замисъл,каква е тая фантазия,която е успяла да подреди така изкусно всички парчета?

Някои от историите са магични,като част от легенда.

Други, могат да се нарекат част от живота. Но от всички тях се чува шепота на историята, прозират сенките на предците ни. И ни показват,колко много неща е трябвало да се случат ,за да ни има на този свят.

Благодаря на Николай Терзийски за удоволствието,което ми достави с написаното,за това,че ми напомни, че "чудесата са навсякъде около нас...

Защото аз съм...

...отломък от нещо невъобразимо голямо..."

Това,за което съжалявам е,че когато се срещнах с него на панаира на книгата,купувайки си новата му книга, още не бях прочела "Отлъчване" и не успях да му благодаря лично!

Ако и вие обичате майсторски разказани истории, чист и жив език , прочетете "Отлъчване " на Николай Терзийски! Няма да съжалявате!

p.s

Съвсем умишлено не споделих нищо за сюжета на книгата. Не мога да ви отнема това удоволствие!