"По релсите" Невена Митрополитска
- Незабравка Любова
- Jan 22, 2022
- 3 min read
Запознах се с творчеството на Невена Митрополитска с книгата и "Дарът".
Направи ми впечатление на фин, емоционален и интелигентен писател и с голямо желание посегнах към новата и книга -"По релсите".

Романът описва факти от спасяването на евреите в Бъргария, без да е исторически, както и самата писателка споделя. В него се преплитат исторически събития от годините преди края на втората световна война със съвремеността.
И така, по пътя на живота от Кюстендил до Монреал и съдбите на три поколения жени, ни превежда с финес Невена Митрополитска.
По релсите, които вървят ту в права линия, ту лъкатушат.
Но това не е само история за пътя.
Интересен е похвата, който авторката използва, а именно разказите на две от героините-Ребека,дъщеря на кюстендилски евреи и Мая, нейната внучка.
Третата жена присъства в разказите им и по този начин опознаваме и нея.
Историите на двете жени хем вървят успоредно, хем се преплитат по много интересен начин, разказвайки ни за техните мисли, чувства, преживявания. За изборите, които правят.
Всяка от тях преживява своята война. Едната буквално, борейки се за физическо оцеляване, а другата ставайки жертва на тормоз в училище и на живот в чужда страна ,далеч от любими за нея хора.
Разказите са много лични. И няма как да не се съпреживяват.
Разбира се, по-голям и вълнуващ е този на Ребека.
Нейната история направо ти бърка в сърцето!
"Щяха да ме изчегъртат като мръсно петно на паважа, да ме натоварят във влак,
за да ме захвърлят на бунището.
И не след дълго в тази стая щяха да крачат други хора, на леглото щеше да сънува
друго момиче-някое с по-арийска кръв, на лавиците щяха да лежат други книги,
перодръжката със счупеното връхче, щеше да бъде сменена, друг щеше да съзерцава Хисарлъка или да не му обръща внимание, друг вместо мен щеше да ходи на училище.Хората са лесно заменяеми. Или може би не хората, а евреите.
Натоварваш ги на влака, те изчезват, край, вече са забравени. И животът продължава. Продължава без мен. "
Тази книгата е един много човешки роман. Знам, че ще ви прозвучи като клише, но Невена Митрополитска успява да създаде персонажи, на които колкото повече четеш, толкова повече симпатизираш и съчувстваш.
И няма как.
Чрез историята на семейството на Ребека, ставаме свидетели на тежки събития от историята, когато започва депортирането на хиляди евреи. Надига се широка обществена съпротива, заради която плановете за депортиране на евреи от България са спрени и повече не се подновяват.
Пътя, по който минава семейството е труден, но е и пример за устойчивост, заедност,
подкрепа. Това са нещата, които Ребека иска да предаде и на своята дъщеря, и на нейната дъщеря. Защото в това вижда
смисъла на нейния живот- онези, които ще останат след нея.
"Всички релси се пресичат в Мая...
Цялото ни минало се оттича в Мая, тя е нашето единствено бъдеще. Заради нея съм още жива"
Страхотен разказвач е Невена Митрополитска. В книгата си ни представя един цялостен поглед към живота- за неговите ценности, за обидата, за гнева, за страха,
за любовта, за липсата на любов, за потиснатите емоции, за нереализираните желания и мечти. Но и за правилните ситуации и обстоятелства, които променят целия ти живот.
Човек винаги има избор по кой път да поеме, когато релсите се пресекат в кръстопът.
Ребека ще преживява своите кръстопътища и ще оцени решенията, които е взимала.
Защото живота в крайна сметка е това, което се случва, в комбинация с нашите избори.
"Имам ли избор?-често се питам. Предполагам, че по-скоро имам и съм имала преди това в живота си. Често можех да избирам кой влак да хвана, онзи към Израел, или да погреба родителите си, да остана ли с Морис в безрадостния ни брак, каква майка да бъда. Да,знам, че съм имала избор и съм багодарна за това."
Има книги, които като ги прочетеш, много ти харесват, а започнеш ли да ги преразказваш, нищо не излиза! Може би нещо такова се получи сега, но всъщност е по-добре, защото ще прочете книгата без очаквания, ще се оставите на историята, ще създадете своята емоционална връзка с нея. Опитах се да маркирам някои неща, но без да влизам в дълбочина, за да не разваля удоволствието от четенето.
И мога само да ви препоръчам да го направите!

Comments