Пътуване по посока на сянката

Скоро попаднах на "Пътуване по посока на сянката", дебютния роман на Яна Букова, която всъщност е поетеса. Нещо в заглавието ме заинтригува, а и обичам да чета български автори и се радвам ,като попадна на нещо добро,писано от някои от тях.

Още с първите редове разбрах, че това ще е нещо, което ще ми хареса.

Книгата се състои от осем глави, осем различни героя, чиито истории на пръв поглед

нямат нищо общо, но когато вникнеш в тях, разбираш как те всъщност се преплитат.

Най-впечатляващото за мен в цялата книга ,обаче беше езикът и начинът, по който е написана.

Това е една от най-необикновените книги, които съм чела!

Прекрасна! Истинска наслада за сетивата на читателя!

Думите се редят красиво, като наниз и рисуват.

"И в зимните следобеди-светлината, навлизаща от градината, влажна и копринена ,

сякаш произхождаше от луната, а не от слънцето. Точната светлина, подходяща за майка му. За удължените сенки на клепките, които я състаряваха красиво, за примирения полупрофил, за безкръвните пръсти, които флегматично, но без да се отказват, бродираха бели цветя по някаква бяла материя, която шумолеше и се стелеше около нея и постепенно я зариваше.

Подложила търпеливо бузата си на светлината, майка му понасяше съществуването си като заболяване.И беше сигурен, че беше видял как веднъж, може би случайно,

иглата се заби дълбоко в пръста и не потече кръв, и бялото остана бяло."

Видяхте ли я? Светлината. А майката?

Или пък

"Беше една сутрин с ниски каменни облаци, хладна, все едно някой беше отворил

една скоба и беше сложил парче есен в лятото"

Уловено като във фотография!

Мога да пиша цитат след цитат, без да спирам.

Но езика е толкова красив и богат, че ти се иска да си препишеш всичко.

Рисува, описва и можеш да видиш, да усетиш, да помиришеш.

Истинско удоволствие беше за мен!

Тази книга не прилича на нито една друга книга, която съм чела.

Нея дори не можеш да я разкажеш.

И не само заради езика, който тук е истинско богатство, а заради начина по който се

нижат историите и образите в тях. По посока на сянката.

И въпреки, че след първите истории не успяваш да разбереш каква е връзката между тях и има ли изобщо такава, не спираш да четеш и се влачиш след тях и ти.

Истина ли е, история ли е? Всичко се смесва, а ти не искаш да свършва.

Почти съм сигурна, че тази книга, написана с този изящен език, би могла да накара

някого да се влюби в четенето, ако още не го е направил.

Но не си мислете, че е лесна за четене. Защото не е !

Много са историите, понякога трудно се проследява нишката, понякога се загубваш

в дългите изречения, които преливат от описания. Но пък не виждаш нищо излишно.

На някои ще се стори разхвърляна, на други мудна, въртяша се в кръг, объркана.

Трябва да се чете бавно, изисква внимание. Отдаване. Аз го направих и не съжалявам! Предлагам ви да го направите и вие!

Но ,с уговорката, че не сте от тези, които бързат и обичат бързото действие и

предвидимия край.

Ако не сте от тях тръгнете по посока на сянката.

"Всъщност посоката няма никакво значение, каза примирено Утис, след като Ван Атен му обяви, че смята да замине, независимо дали с него или без него като водач."

"Накъдето и да тръгнеш, все ще си видиш сянката-както казваше баща ми.

Или, накъдето и да се обърнеш, все себе си ще видиш.Това е казано за отраженията

обясняваше Утис.

Така, както гледаш на някъде и изведнъж се виждаш. Я в някой прозорец, я в някоя локва. Човек се сблъсква със себе си на най-неочаквани места! Или не намира и следа от себе си на най-неочакваните места-реши да добави Ван Атен."

Малко за Яна Букова-това, което пише за нея е, че е българска поетеса,есеист и

преводач.Носител на национална награда за поезия"Иван Николов"за 2019г и на

Наградата "Христо Г.Данов" за 2012.

Самата тя казва " Поезията е моят език, това е моят начин да говоря за света,

всичко, което мога да кажа, минава през езика на поезията."

"Разказите ми са един вид отдаване на почит към текстове и стилистики, които

аз много съм обичала и до ден днешен обичам.Тези разкази са в пряк диалог с

литературата, те са литературни, докато моята поетична книга е в пряк диалог

със света,без посредник"

Нейният роман "Пътуване по посока на сянката" е считан за един от най-значимите

съвременни български романи.

Харесвате ли български автори? Кои са любимите ви такива,или коя е последната

българска книга, която прочетохте?

Напишете в коментар и един от вас, ще получи подарък от мен-

книгата на Яна Букова.