Ретроспекция на есента

Захладня. Постепенно, но категорично.

Сварих си чай в чугунения чайник. Кипнах билки.Чашата дими върху слънчевото ъгълче на масата.

Подарявам си бавен, осъзнат момент, пълен с удоволствие!

Дъждовните и студени дни наближават и разходките ми ще станат епизодични и кратки.

А как ме радваше тази златна, подарена есен!

Хубавите спомени са част от щастието, казват.И разбира се, препоръчително е да ги

запечатаме на снимка. И просто да си ги припомняме.Аз често го правя.

Ако и вие харесвате сезона на падащите листа, с всичките му цветове или, пък

напротив -искате да му се насладите, но все не ви се получава, просто продължете да четете. Поемете по алеята на спомените, заедно с мен.

Есента е вълшебница! Да,знам, че звучи като клише, но не е ли така!

В есенните дни обичам да ходя бавно и погледът ми да лови ненаситно хубостите.

Ето я брезата-грее в жълтата си царствена премяна, с топлината на злато.

А около нея, останалите дървета са се облякли във всички нюанси на червеното,

ръждивото, на оранжевото и кафявото и сякаш позират за снимка на фона на синьото на небето. Многоцветна хубост!

Напоследък все по-често прекарвам дните си на село.Тук гората е на една крачка

разстояние. Там се зареждам трайно със спокойствие, защото се убеждавам за пореден път, че няма възраст за вечната природна прелест.

Гората и планината притежават несметни богатства!

Събирам си всичко, което мога да изсуша или запазя по някакъв начин.

Отлепвам жълто листо от подметката си. Тъпча слънце, топлина и кестени по джобовете си.

Когато ни нападнат настинките и вирусите обичам да разполагам с изсушени билки . Аромата на билковия чай не може да се сравни с никой друг!

И селския ми двор, сякаш се е запалил.Пак ще кажа, добре, че съм на село, та да

си напълня душата с есенното плодородие!

Все още нямам зеленчукова градина, но пък с удоволствие скитам по пазарите за всякакви зеленчуци.Преди години дори не подозирах, че приготвянето на зимнина ще ми доставя удоволствие!

Плодните ми дървета пък, са щедри всяка година!

Дивата лоза,която признавам си, ми създава много грижи, през есента ми поднася истинска естетическа наслада! Обвила е всичко! Първа започва да аленее под още силното слънце. После е като горяща клада! Ненадминато великолепие!

Тази композиция от цветове прави по-лесна раздялата с лятото!

Време е и за есенни декорации на дома. Много ги обичам!

И така, природата представи най-хубавия си спектакъл в самия край на годината.

Преди пречистващото бяло на снега и после всичко да започне от начало.

И преди студените зимни дни,които предстоят, се насладих с очите и сърцето си

на тази красота.

Скътах я в душата си.После ще си я вадя от тайните кътчета, за да

ми свети и да ме радва, тогава когато почувствам нужда от нея.