С каравана из България

Фейсбук ми напомни,че точно днес, преди една година сме се сдобили с нова каравана.

Третата ни поред каравана. Първата ни беше твърде малка и след едно лято в Гърция, пътуване до Хърватска и известно време по нашето Черноморие, се разделихме с нея.

Втората беше страхотна. Взехме я по-голяма, с идеята да водим и внуците с нас.

За съжаление,само веднъж прекарахме десет дена на Градина с Ани...

При последното пътуване към морето, съпруга ми претърпя инцидент и караваната се превърна в купчина трески. Такива неща се случват. Въпреки хилядите километри изминати с нея и това, че той е много внимателен шофьор...

За щастие ,освен материални нямаше други щети.

Но все пак стреса от преживяното ни беше подействал и взехме решение никога повече да не теглим каравана.

Край!

Тежко решение за хора,които последните 7-8 години са почивали и пътували единствено по този начин. Казахме си,че така ще успеем да посетим повече места, на по -далечни разстояния, че малко повече удобства винаги са добре дошли, но каквото и да си говорехме, не успяхме да се убедим, че това е нещото, което искаме.

И така, плахо погледнахме обявите, само да видим какво се продава.

И не ги затворихме, докато не намерихме това, което търсим.

Отново имахме каравана, снабдена с всички необходими удобства, размер, подходящ за нас и нямахме търпение да я разходим.

През последните години се заформи нещо като традиция, да пътуваме с каравата през месец май. Първата дестинация,която избрахме беше Хърватска,в която се влюбихме.

Красотата на полуостров Истрия се съчетаваше страхотно с перфектните къмпинги там и две години подред, дойдеше ли май, се отправяхме към Хърватска.

За тези наши пътувания ще разкажа отделно,защото заслужават специално внимание.

За съжаление се появи Ковид и нещата станаха малко по-трудни.

Нетърпението, обаче да пробваме новата каравана ни гонеше и решихме да потърсим хубав къмпинг в България, който да се намира на място, подходящо за различни разходки всеки ден. Все пак, да си със собствена карвана е като да си си у дома-безопасно по отношение на вируса и със сравнително малко контакти.

И така се спряхме на къмпинг Къпиновски манастир, за който една приятелка ми беше разказала преди време.

Къмпинга се намира на 20 км от Велико Търново. Заобиколен е от завладяващи пейзажи, характерни за този регион- водни каскади, страхотна гориста местност, с много приятни пътечки за разходка, манастири и исторически забележителности на една ръка разстояние. Набелязахме си места за посещение и тръгнахме.

Къмпинг Къпиновски манастир ни изненада с прекрасните условия, които предлага.

Чисто, подредено, с разнообразни зони за настаняване, просторни и много добре поддържани общи санитарни помещения. Въобще,къмпинг на европейско ниво.

Много подходящ и за семейства с деца, защото разполага с просторни тревни площи,детски площадки,игрище,два басейна.

Съвсем в съседство с къмпинга се намира и Къпиновския манастир,който е действащ и представлява комплекс от църква, два параклиса, жилищни и стопански сгради.

Къпиновският манастир е много добре поддържан и предоставя възможност за пренощуване.

На следващия ден,леко ръмеше и не беше подходящо за разходки из природата, затова се отправихме към Трявна.

Малкият планински град е разположен почти в центъра на България на 440 m надморска височина. И е известен най-вече със запазената си възрожденска архитектура, с множеството музеи и паметници.От по значимите забележителности в Трявна са: Часовниковата кула, Старото школо, Гърбавият мост, църквата „Свети Архангел Михаил“, Даскаловата къща, Славейковата къща, музей на иконата, музей на азиатското и африканско изкуство, Райковата къща и много други.

Не са за пренебрегване и многото тревненски механи, които, за наш късмет не се пръскаха по шевовете, дали заради Ковид или заради делничния ден ,няма значение. Важното е, че бързо намерихме място за вкусен обяд.

На площада може да се насладите на кафе на пясък на малки трикраки столчета. (когато не вали) Ако сте любители на кафето, не го пропускайте. А ниските трикраки столчета са запазена марка на кафенетата в старата част на града. Кафенцето върви и с нещо сладко – баклава, локум или бяло сладко.

Разходката продължи по старата чаршия и къщите с малки дюкянчета и разни занаятчии. Най-дълго се задържах в едно магазинче ,от което си купих вазичка от Ралица Йовкова. То как да не се задържиш дълго,като всичко ти харесва и не знаеш кое по-напред да си избереш!

Прекрасна е Трявна,дори и в това мрачно време!

На следващия ден, поехме към Боженци.

Боженци се намира на около 40 км от Търново. Към края пътя става тесен и с повече завои,но като цяло е добър. По това време на годината тази част от България е много живописна.

Според легендите селото е основано от момиче, на име Божана, което намира убежище от турците. С течение на времето селото се заселва, а жителите били наричани Боженците.През 1964 г село Боженци е официално обявено за архитектурна -исторически резерват.

Атмосферата тук е приказна!

Разпръснати навсякъде са къщички в типичен възрожденски стил и всяка изглежда точно на мястото си. Цветни черги и саксии с мушката красят някои от дуварите. Зеленина, цветя, китни храсти и големи дървета, стари порти, разкривени огради, малки прашни прозорчета... Магията на отминалите времена!

След такава зареждаща разходка, да се върнеш в зелената прохлада на къмпинга е страхотно! Време за приготвяне на вечеря, чаша вино и приятни разговори в хладната вечер.

Оказа се, че имаме и гост .Едно лисиче, което изобщо не се страхуваше да потърси нещо за хапване. Разбира се, не го оставихме гладно.

За следващия ден, прогнозата беше за слънчево и приятно време.

Планирахме разходка до Хотнишкия водопад, за който бяхме чували, че е много красив, а и се намира близо до мястото, на което се намираме.

Не сгрешихме- Хотнишкия водопад и еко пътеката покрай него се оказа изненадващо красиво място!

Пред самия водопад има широка поляна, с места ,където може да си направите пикник. Ние с удоволствие си изядохме сандвичите пред тази уникална гледка .

Както е казал Рей Бредбъри „Сандвич, изяден сред природата, престава да е сандвич. Вкусът му е съвсем друг, нали?"

Високата 30 метра водна каскада се спуска във водите на спокойно езеро, с изумрудено зелен цвят.

Екопътеката води към върха на водопада и живописното ждрело на река Бохот.

Трябва просто да поемете нагоре покрай една от чешмите, при изворите на реката.

Пътеката се движи през наниз от прагове, водни каскади, живописни гледки, вирове, малки водопади и дървени мостчета.

Доста е стръмничко, но пък гледката си заслужава. И става все по-красиво след всяка площадка. Минава се дори през тунел в скалите.

Направо се чувствате като попаднали в друг свят. Колкото по -високо се изкачвате, толкова по-зашеметяваща е гледката. Дъха ти спира,от водите, които шумят отдолу и поразяват със съчетанието си от цветове!

Решихме да използваме до край хбавото време и продължихме разходката си до Никополис АД Иструм,за който бяхме чули съвсем наскоро. До него се стига през село Никюп.

Официалното име на града, което се среща на епиграфските паметници, е Ulpia Nicopolis ad Istum. В буквален превод това означава Улпиевият град на победата към Дунава - идва от името на гръцката богиня на победата Нике и латинското наименование за р. Дунав - Istros - пояснение, необходимо за обозначаване на местоположението, тъй като в Римската империя е имало още 6 града с името Никополис. Градът е построен по нареждане на император Траян (98-117), в чест на победата му над дакийските племена, а добавката “Улпиа” е производна от бащиното име на императора. Местоположението на града е избрано неслучайно - там са се пресичали два пътя, които са били ключови за икономическото развитие и отбраната на Дунавските провинции.

Инфраструктурата на Никополис ад Иструм е изключително добре запазена и може да бъде разгледана от всеки посетител, само срещу 6 лв.

За богата украса на монументалните сгради може да се съди както от многобройните архитектурни фрагменти, разпръснати сред развалините, така и от изображенията на постройки върху градските монети.

Намерени са и множество статуи, които украсявали площадите, улиците и сградите на града.

Беше още един вълнуващ ден!

През останалите дни се разходихме до Преображенският манастир, който

е четвърти по големина в България след Рилския, Бачковския и Троянския манастири.За мен това е един от най-красивите манастири, с църквата „Преображение Господне", изписана от големия Захари Зограф, с един от най-красивите звънарници, изграден от майстор Колю Фичето.

Тук се намира и един от най-въздействащите български стенописи – Колелото на живота. Мястото около манастира е много красиво – с високите скали над светата обител, обширната панорама, платото отсреща с другия манастир – Света Троица – в подножието му.

Дряновския манастир, който се намира в район, представляващ красива клисура, образувана от река Дряновска, която врязва високите скали наоколо.

Смята се, че манастирът е създаден през 1206 година, когато нашият цар Калоян пренесъл мощите на един светец – св. Махаил Воин – от Потука (предполага се, че това е днешен Батак) в патриаршеската катедрала „Св. Възнесение“ в столицата Търново. При пренасянето на тези мощи, се случва така, че цялата процесия пренощува край река Дряновска и след това на това място е издигнат манастира.

Още едно място, пълно с много история!

Прекрасния град Велико Търново-един от най - старите градове в България, с много история и неповторима атмосфера!

Беше една прекрасна седмица!

И това,което си обещахме е, че ще го направим пак. България е красива ,а ние малко бяхме забравили за това. Със сигурност има още много спиращи дъха гледки и места, за които може би дори не сме чували . Следващата разходка из България с караваната, предстои!