Цветя за Алджърнън

Поради късната възраст (52 г),на която започвам да пиша този блог,

няма как да споделя впечатления от всички, прочетени от мен книги.

Това, така или иначе съм правила в Goodreads, така че,ако някой иска

може да погледне там.

И тъй като в момента чета една доста впечатляваща книга, за която

със сигурност ще напиша нещо като я приключа,бързам да започна

с нещо много любимо-"Цвета за Алджърнън" на Даниел Кийс.

Избрах да пиша за тази книга по две причини. Едната е, че това

е една от най-най-любимите ми книги, а втората причина е,че съвсем скоро

е преиздадена от Orange books, ( https://www.orangecenter.bg/knizharnitsa/hudozhestvena-literatura/fantastika-i-fentazi?publisher=Orange%20books )

което е страхотен шанс за всички, които още не са я чели.

Завиждам ви, за което!!!

Когато аз търсех книгата, тя беше изчерпана навсякъде и благодарение на една група за размяна на книги в bg mamma, успях да си я намеря.

Като стана дума за bg mamma, това е мястото, където срещнах и моите книжни

приятелки. С тях започнахме да споделяме общата си страст по четенето, после

се срещнахме и така се харесахме,че и до днес прекарваме часове заедно в

сладки приказки за какво ли не. И разбира се, за много книги.

Именно една от тези приятелки, Любов Петрова, ми препоръча преди няколко години

"Цветя за Алджърнън".Дълго я търсих и накрая тази малка книжка дойде при мен.

Малка,но само на външен вид, защото всъщност тя се оказа много голяма книга!

Историята се появява като разказ в списание през далечната 1960 г. и печели

награда "Хюго" за най-добра новела. Скоро след това новелата прераства в

телевизионна драма, след което и в игрален филм( ще ми се да го гледам).

В своя роман Кийс ни разказва безпощадната история на един умствено изостанал човек и неговият стремеж към по-добър живот.

Чарли Гордън е на 32 години и работи в пекарна. Той е одобрен за нов проект, който

има за цел да му помогне да придобие изключителни интелектуални възможности,

да го направи гениален, или поне нормален според общоприетите представи.

Негов приятел и съперник в тестовете и мишката Алджърнън,която вече е приминала успешно същата операция.

Спирам до тук. Няма да разкривам повече от съдържанието, защото се надявам,

не, вярвам, че ще посегнете сами към тази книга.

Обещавам ви нещо, което ще ви разтърси!(рядко си го позволявам)

Какво е щастието и кой има право на него?

Сърцето или умът?

Интелекта или емоцията?

Идиот или гений?

Какво е общото или разстоянието между тях?

Въпросите идват един след друг.

Книгата е написана по уникален начин. Разбираме всичко,посредством дневниците

на Чарли, които той трябва да води. Това ни дава възможнност буквално да надникнем в съзнанието му. В съзнанието на едно човешко същество.

Колко пъти ви се е искало да можете да го направите?

Тук ставаме свидетели на промяната ,която настъпва с него и това се оказа едно

неповторимо емоционално изживяване.

Не казвам, че книгата няма да ви натъжи. Напротив, точно това ще се случи.

Но пък ще си дадете сметка колко пъти и по какъв начин сте реагирали и как

сте се отнасяли към хора като него. Как ние, другите несъзнателно, или не толкова

ги принизяваме твърде много, а понякога даже не ги приемаме за живи,усещащи същества...

Финала е най-разтърсващата част . Направо те отнася! Нищо повече няма да кажа!

Книгата е тежка и изисква специална нагласа. Но не се забравя!

Аз поне не можах.

Ще има и такива,които няма да я харесат,но едно е сигурно и за тях-

няма да останат безразлични.

Рядко си позволявам да препоръчвам книги, особено на хора, които малко познавам.

Знам, че това е нещо много индивидуално. Начина по който приемаме книгите е

по някакъв начин отражение на начина, по който възприемаме света.

Все пак има едни общочовешки ценности, които всички признаваме, дори и

пречупени през призмата на собствената ни дефиниция за щастие.

P.S.

Ще се радвам да споделите мнение !