"Звезди под клепачите" Николай Терзийски

Преди известно време писах с възхищение за първата ми среща с Николай Терзийски (https://nezito.wixsite.com/forgetmenott/post/отлъчване-николай-терзийски) и очаквах с нетърпение следващата. А тя се оказа също така интересна и вълнуваща. ( имах удоволствието дори да е лична 😉)

Романът "Звезди под клепачите" проследява живота и семейното минало на героите в три любовни истории от три периода – след Освобождението, по време на комунизма и днес, в пандемични условия. Заглавието насочва към картина, която рисува главния герой. "Защо да рисува? Защото няма друг начин да изрази чувството си към зеленоокото момиче. На този свят. И затова копнее да се пренесе в друга реалност, измислена от него. В други времена. Да превърне думите в цветове.           Ще рисува зелени очи. Като смарагди. Но на платното ще излизат сини звезди. Под сенките на клепачите звездите ще светят, за да очертаят силуета на един самотен мъж. Така и ще нарече тая картлина:           Звезди под клепачите."

Все още мисля върху това  какъв е романа. Любовен-не е.

И исторически не бих го нарекла ,макар че има и любов,и история вътре.

Това е роман, разказващ за моментите, когато любовта е причината за изборите, които правим в живота си.

Всъщност какъв точно е романа няма голямо значение. Важното е,че е стойностен, вълнуващ и провокиращ мисленето. Защото романите на Николай Терзийски се четат с внимание, за да можеш да  следиш нишката. Ако се разсееш нишката се къса. Много са сходни  имената на героите, начинът, по който са изградили ежедневието си, моделът на  семейството,в което са израснали, важните събития и най-съдбовната среща в живота им, която е именно във фокуса на романа. С любовта.

" Сред всичко на света само любовта е в състояние да създава вечност." Всяка една от тези истории измисля света на другата. Това се оказа запазена марка на Николай Терзийски. И тук  виждаме онази характерна „сферична“ постройка, която отличава книгите му. Не мога да не отбележа и начина,по който разказва,използвайки умело похвата игра на думи . Това е   безкрайно разклоняващ се низ от човешки съдби,които прескачат през годините.   Всички образи са ярко изразени. Историите са  изпълнени с мъдрост ,талант и надежда. Това, с което „Звезди под клепачите“ изпъква, е един особен емоционален заряд, който идва от усещането за лично  преживяното. За това споделя самият автор: "Тази книга се роди от един тежък личен момент. Смъртта на баща ми Йордан, а 40 дни преди това - смъртта на дядо ми Никола." Хубавите книги имат силата да накарат човека да вижда далече,отвъд ежедневното и злободневното. Книгите на Николай Терзийски не просто се четат,те се изживяват!

Подарете си това изживяване!